Направо към основното съдържание
EMT Blog
  • Новинарска статия
  • 30 Септември 2020 г.
  • Време за четене 1 мин

За (интеркултурната) комуникация като професионално умение и възможността за обучение на преводачи

от д-р Лудовика Маги, научен сътрудник, директор на Академичния отдел, „Интеркултурна комуникация и превод“, Институт по мениджмънт, интеркултурна комуникация и превод (ISIT), Париж превод от английски: Камелия Русева, студент от магистърска програма „Превод“ към Софийски университет „Св. Климент Охридски“  

Keyboard and post-it notes on a desk

Януари 2014 г. Първият ми контакт с Института по мениджмънт, интеркултурна комуникация и превод (ISIT) в Париж беше при назначаването ми като преподавател по технически превод, което бързо бе последвано от назначение за превод на уебсайтове, а след това и за бизнес превод.

След пристигането ми разнообразният ми опит понякога се оказваше (и все още се оказва) пречка в държава, в която последователността е логично кредо и в определени професионални среди опитът в несвързани области обикновено се възприема като доказателство за ниска компетентност в съответната сфера, а не като признак за допълнителни умения или пък, не дай си боже, като добавена стойност. Завършила съм класическа филология, после специализирах бизнес мениджмънт и комуникации и работих в сферата на международния маркетинг, преди да се върна към (съвременните) езици и да започна ново академично, а после и професионално приключение с писмения и устния превод с фокус върху дискурса в бизнеса, маркетинга и институциите.

Още от първия ден беше ясно, че никой в ISIT никога не би ме упрекнал за интереса ми към толкова много (и несвързани!) области. По-скоро имах доста обнадеждаващото усещане, че съм дошла в свободно мислещо общество, където се счита, че хибридизацията е най-естественият ключ към успеха в образованието и професионалната реализация.

Пет години по-късно започнах да водя магистърската програма на ISIT „Интеркултурна комуникация и превод“. Оттогава за мен това означава: да приема и да развивам една визия за превода, вкоренена в (интеркултурната) комуникация, чрез преподаване, изследвания и педагогически методи.

В международния ден на превода тази публикация е важен, непретенциозен манифест на подхранващия потенциал на (интеркултурната) комуникация за обучението по превод и практиката – нещо, което се научих да оценявам и насърчавам в рамките на тази магистърска програма.

Комуникация с цел превод или преводът като комуникация

В ISIT мотото „преводът е комуникация“ не е окачено по стените, защото е запечатано в ума на всеки студент. То е почетено в лекционния курс „Теории на комуникацията и превода“ чрез следното напомняне: общите принципи на комуникацията са в основата на успешния превод. В действителност обектът на превода не е просто един набор от думи, а цяла комуникационна среда. В тази рамка линейният модел адресант-съобщение-носител-адресат (с други думи: кой какво казва, по какъв канал и на кого) е отправна точка за критично разглеждане на изходните и целевите текстове, което взима предвид и желаните ефекти, възможните затруднения, възприемането и обратната връзка и се простира до прагматиката и нейните основни категории: езикова дейност, контекст и изпълнение, т.е. осъществяване на езикова дейност в даден контекст (учебни материали на C. Durieux).  

В тази връзка се разглеждат също така текстуализацията и анализът на дискурса.

Вдъхновена от текстолингвистиката (по-специално от J.M. Adam), преводната текстуализация има за цел да се насочи вниманието към ключовата роля на логическата последователност в писмената комуникация. Стажантите са окуражени да структурират ревербализацията (D. Seleskovic/M. Lederer) не само чрез възпроизвеждане на семантичната последователност и езиковата кохезия като цяло и по-конкретно като спазват маркерите за пряка реч, показателите за време и пространство и логическите връзки, но и чрез подреждане на изходните сегменти във функционална целева мрежа, в която формалните архитектурни решения оказват влияние върху възприемането на смисъла. По-конкретно, наред със съкращаването, сливането или изместването на изходните сегменти, може да се наложи намеса във вътрешния им ред, за да се определят фокуса и тематичното развитие (познатото срещу новото) според очакванията на целевите говорители и/или каноните на целевите жанрове.

Дискурсният анализ (D. Maingueneau, P. Chareaudeau) се въвежда, за да задълбочи знанията, получени от прагматиката, като същевременно подчертава социалната основа на комуникацията. Стажантите по превод биват окуражени да вземат предвид теоретичните му категории, за да създават целеви текстове, в които общата комуникационна функционалност се обогатява от осъзнаването на действителния извънтекстов контекст, в който се създава и приема дискурсът. За тази цел им се обръща особено внимание за значението на социалната идентичност (познания, опит, авторитет на обекта на комуникация, признат от участниците в комуникацията) и дискурсната идентичност (доколко дискурсната форма и съдържанието си съответстват със социалната идентичност, принципите за успешен контакт с участниците и правдоподобността на обекта). Освен това правилата за комуникация, ситуацията и жанрът са представени съответно като: 1) взаимно разбиране при изграждане на смисъл, взаимодействие и влияние, които са първостепенни цели на комуникацията; 2) социалното място, в което се осъществява комуникацията, т.е. конкретна област на дейността със специфичните за нея роли, взаимоотношения, цели и теми; 3) набор от форми и езикови навици, споделяни от определена практическа общност. Посочват се също така и целите на комуникацията като: информиране, предложение, демонстрация или инструктиране, както и дискурсното отношение: неутрално, ангажирано, съблазнително, полемично или драматично. Освен това се обръща внимание на социално-дискурсивните представи, т.е. на онези основни системи от убеждения, които оформят съдържанието на дискурса и подхранват интертекстуалността. Засяга се и критическият анализ на дискурса, като се акцентира върху тематичните области, свързани с динамиката на личните правомощия (T. Van Dijck).

Накрая комуникацията се включва отново в цикъла като глобална прагматична рамка, системна мрежа от действащи лица, цели, стратегии и комуникационни канали (политика, бизнес, медии, обществено мнение, интернет...), в която се осъществяват и осмислят отделните комуникационни действия.

Превод с цел комуникация или преводачът като професионалист в общуването

В ISIT комуникацията не е просто теоретична основа. Тя се разглежда като професионална сфера и се счита за основната среда за рецепция на превода. В този смисъл преводът трябва да бъде не само общокомуникативен, но и подходящ за целите на комуникацията на конкретните действащи лица: компании, марки, национални институции и международни организации, медии... За да се справят с това предизвикателство, студентите преминават през обучение как да развиват комуникационната си ефективност по целенасочен начин: прототипният комуникационен принцип „кой-какво-казва-посредством-какъв-канал-на-кого“, допълнен с дискурсивна осведоменост и ясна визия за практиките в бизнеса, институциите и медиите, се превръщат в конкретен анализ на комуникационните стратегии, послания, планове, цели, тон и опорни точки, използвани от потенциален клиент в даден контекст, както във връзка с неговата дейност, така и с външната му екосистема. Стажантите се сблъскват най-вече с доклади за КСО (корпоративната социална отговорност), финансови комуникации, съдържание за електронна търговия, рекламни материали, парламентарни доклади, съобщения за медиите, видеоинтервюта, институционални уебсайтове, кампании за повишаване на обществената осведоменост, акаунти на фондации, НПО и обществени лица в социалните мрежи, технически документи (вътрешни, B2B –от бизнеса към бизнеса, или B2C – от бизнеса към потребителя), научни информационни материали за широката публика, новинарски статии...

За по-добро разбиране на конкретните предизвикателства на всеки изходен текст се натрупват задълбочени познания за практиките в областта на комуникациите чрез серия от „непреводачески“ и интерактивни курсове: бизнес мениджмънт, бизнес комуникации, дигитални комуникации, комуникационно планиране, маркетинг, уеб маркетинг, анализ и изграждане на уеб интерфейс, бранд имидж, мениджмънт на общността, международни комуникации, кризисни съобщения, връзки с пресата...Допълнителният набор от практически семинари по писане и превод (като превод на уебсайтове, превод на бизнес комуникация, превод-комуникация-претворяване, писане на материали за интернет...) позволява на студентите да практикуват превод за комуникация с особено внимание към дискурсивната позиция и текстовото оформление в целевия текст.

С помощта на своята представа и умения за комуникация стажантите по превод биват насърчавани да възприемат и определят себе си на пазара като комуникатори. Те действително работят в екип с други професионалисти в областта на комуникациите, които им помагат в постигането на целите на клиентите. Освен това те споделят с комуникаторите редица методи на работа и необходими умения, които напълно оправдават причисляването им към една обща професионална категория. Подобно на комуникаторите преводачите проучват източниците си: често се сблъскват с теми, по които не са експерти, но знаят как бързо да анализират изходните материали, за да придобият пълна представа за специализираната терминология, общия контекст, основните факти, ключовата динамика, участниците и целите, на които трябва да се обърне внимание. Подобно на комуникаторите преводачите предлагат услуги в областта на дискурса: те работят за клиента, изразяват неговото послание, боравят с думи, текстове и жанрове, за да изпълнят конкретни комуникационни задачи. Подобно на комуникаторите преводачите имат усет за целевата аудитория – те знаят, че дискурсът на клиента рядко може да бъде пренесен така, както е бил формулиран в „зоната му на комфорт“, тъй като той е базиран на секторни жаргони и концепции, логически съкращения и общоприети нагласи, които по парадоксален начин трябва да бъдат разредени, за да може изходният дискурс да бъде възприет от целевата аудитория толкова успешно, колкото иска клиентът.

Следвайки тази логическа нишка, може да се направи още едно по-радикално „непреводаческо“ заключение: след като стажантите са разбрали значението на комуникацията за превода, осмислили са ключовата роля на превода в комуникацията и са осъзнали, че наистина са равнопоставени с комуникаторите, когато завършат, могат да се осмелят да направят крачка напред и да изберат да се развиват в сферата на комуникациите. Съществено значение за тяхната автобиография имат езиковите и междуезиковите им умения, които не са често срещани сред завършилите специалност „Комуникации“, а са особено ценени от организациите, работещи в международен план. Могат да се насочат към длъжности, свързани с писмената (многоезична) комуникация, като например: мениджър на социални мрежи, специалист по връзки с обществеността, пресаташе, редактор, копирайтър, мениджър по съдържанието, SEO специалист, мениджър по локализацията, както и към длъжности, които не са насочени конкретно към писане на текстове, независимо дали са тясно специализирани, като мениджър на събития или уеб анализатор, или изискват по-скоро универсални умения, като например служител по вътрешна или външна комуникация, мениджър ключови клиенти. По-стратегически позиции могат да се заемат след няколко години опит.

Следваща стъпка: интеркултурна комуникация

Една ключова дума досега бе в скоби: „интеркултурна“. Връзката между взаимно обогатяващите се превод и комуникация, чието кратко описание се опитах да представя тук, не може да бъде напълно завършена без тази дума.

В действителност комуникацията в ISIT не е просто общуване, било то в смисъл на дискурсивна практика или професионално поле за изява. Тя е преди всичко интеркултурна. С други думи, тя е дълбоко свързана с интеркултурните науки: мрежа от теории и подходи, насочени към описване и разбиране на влиянието на културата върху редица явления, включително, но не само, върху социалното поведение, управлението и мениджмънта, художественото творчество, човешкото взаимодействие, действията и комуникацията в международната политика и бизнеса. Тази мрежа се върти около различни опорни точки, които условно ще обобщя по следния начин: основни теории за културата (културологичен подход); съпоставително изучаване на културите въз основа на описателни категории (междукултурен подход); изучаване на взаимодействието между индивиди и групи, принадлежащи към различни култури (интеркултурен подход);трудности в мениджмънта при работата с мултикултурни екипи; социални и управленчески въпроси, свързани с контакта и съвместното съществуване на различни културни групи.

Трябва да се направи следната методологическа уговорка: не трябва да се мисли, че културата се отнася единствено до национални групи (при условие че съществуването на ясно обособени географски или етнически групи е епистемологично установено и/или прието), защото тя по-скоро трябва да се разглежда – позволете ми тук отново да дам едно ориентировъчно определение – като съвкупност от знания, ценности и обичаи, които допринасят за оформянето на разбиранията на един индивид или на дадена група и за определянето на начина, по който те разбират света и взаимодействат с други индивиди и групи. В този смисъл понятието „култура“ може да се отнася до възрастови групи, професионални общности, групи от потребители, различни видове целеви публики за дадена информация и комуникация...

В ISIT запознаваме стажантите по „Превод за комуникация“ с тази теоретична рамка и ги насърчаваме да разгледат влиянието на културните фактори върху комуникационните действия, извършени от даден субект и приети от други събеседници, които не принадлежат към същата култура. Това в широк смисъл важи за комуникационните дейности на гореспоменатите действащи лица (предприятия, институции, медии...) и е от особено значение за управлението на писмената комуникация в превода. По-конкретно: при комуникационните действия езикът, дискурсът и текстуалността са културно маркирани. Насърчаваме студентите да отчитат разминаването между процеса на създаване и възприемане и да могат да подхождат критично към целевите комуникационни текстове, за да възпроизведат ефективността на комуникацията. За тази цел те се обучават да разпознават и развиват интеркултурно посредничество, т.е. да осъзнават възможните културни различия между субекти в дадена комуникация и техните събеседници; да анализират взаимните възприятия на тези действащи лица и възможните въздействия на техните възприятия върху създадения дискурс и моделите им на възприемане; да разпознават собствените си културни пристрастия; да придобиват увереност в собствените си комуникационни действия като преводачи с цел комуникация.

В този смисъл интеркултурната и комуникационната осведоменост (дали да се осмеля да говоря за компетентност?) може да превърне преводачите в действащи лица, да ги накара да осъзнаят своята отличителна стойност и да им помогне да бъдат успешни на всеки пазар, на който биха искали да се реализират. В края на краищата, ако „преводът е комуникация“, той може да се възприеме като голямо споделено професионално пространство, в което хибридизацията наистина е ключът към успеха.

Данни

Дата на публикуване
30 Септември 2020 г.
Език
  • български
  • нидерландски
  • английски
  • италиански
Категория на ЕМТ
  • Преводачески компетенции