Как студентите ни от ППС станаха шампиони по виртуална работа в екип в тежка категория

Позволете ми първо накратко да поясня какво означава абревиатурата ППС, използвана в заглавието на тази статия. ППС е съкратено от „Преводачески проект-симулация“. Това е педагогически подход, който се прилага от няколко години в магистърската програма по превод в университета „Врие“ в Брюксел. За целта студентите се разделят на няколко групи. Всяка група представлява преводаческа агенция, състояща се от един ръководител на проекти и около шест преводачи/редактори, и работи (безплатно) върху преводачески проект за реален клиент. Студентите преминават през няколко съществени етапа от преводаческия проект  – от договаряне на цената и подготовка до крайното предаване на превода или преводите. По този начин успяват да открият връзката между различните стъпки от преводния процес (включително и преводаческите софтуери), които се изучават поотделно в останалите курсове. Този педагогически подход вече се предлага в много програми за обучаване на преводачи, но се прилага по разнообразни начини.^[i] Снимката по-долу показва студенти в ППС от университета „Врие“ в Брюксел по време на работа преди пандемията.

През 2018 г. заедно с Гъс-Уолт ван Егдом написахме главата „Професионализация в обучението на преводачи чрез виртуална работа в екип“за книгата на Мустън и др., озаглавена „Мултилингвизъм в писането и педагогическа помощ във виртуална учебна среда“^[ii] Изтъкнахме колко са важни приложението и улеснението на работата в екип във виртуална среда за обучението на преводачи и дадохме примери от своята практика като преподаватели за това как виртуалната работа в екип може да се осъществи в контекста на ППС чрез междуинституционални сътрудничества. За целта студенти от различни програми за обучение на преводачи работят заедно по проекти, в които заемат различни роли – ръководител на проекти, преводач, редактор. Случаите, описани в главата, включват сътрудничества между студенти, партньори от международната мрежа за симулация на превод^[iii], и по-конкретно студенти от университета „Врие“ в Брюксел, „Хогескул Зюйд“ в Маастрихт и Антверпенския университет. Оттогава виртуалната работа в екип в рамките на мрежата за симулация на превод се увеличи още повече благодарение на сътрудничество с нови университети, като например Суонзийския университет и Дъблинския градски университет.

В хода на всички тези сътрудничества обаче комуникацията е ограничена до размяна на инструкции и файлове чрез имейли и някоя случайна онлайн среща между студентите ръководители на проектите от участващите институции. В сравнение с днес виртуалната работа в екип преди изглежда е била само „олекотена версия“.

Също така виртуалната работа между студенти от един и същи екип от университета „Врие“ в известна степен остана ограничена до размяна на имейли, изпращане на съобщения чрез известни социални мрежи или споделяне на онлайн документи. Тъй като седмичните срещи се организираха в кампуса на университета, нямаше нужда студентите да преминават към по-напреднала форма на виртуална работа в екип. Това не се случи дори и през 2020 г., защото програмата на курса беше организирана по същия начин както преди: именно с около тричасови седмични срещи в кампуса на университета. Студентите почти бяха приключили с проектите си, когато беше въведена първата изолация заради коронавируса в Белгия (средата на м. март 2020 г.).

Дисциплината „Преводачески проект-симулация“ в университета „Врие“ се предлага през втория семестър (от м. февруари) непосредствено преди студентите да започнат своя стаж в компания или институция по свой избор. Тя включва въвеждаща лекция, по време на която студентите получават полезна информация, свързана с целите на курса, разпределението на групите и ролите (ръководител на проекти, преводач, редактор), „истинските“ проекти, в които ще участват, и критериите за оценяване. Следват седем седмици практически занятия, в които студентите работят в екип, за да изпълнят различни стъпки, в резултат на които се стига до завършените преводи. Към момента тези стъпки са:

1. изготвяне на ценова оферта;
2. търсене на текстови материали, свързани с проекта, на изходния и целевия език;
3. създаване на преводаческа памет въз основа на предишни преводи, свързани с проекта;
4. създаване на многоезикова терминологична банка за термини в изходния текст;
5. превод и редакция в компютърно подпомогната програма за превод.

Всички часове се водят под наблюдението на двамата преподаватели, участващи в програмата. Всеки час започва с кратка седмична среща, на която присъстват всички. Освен това лекторите предлагат помощ и допълнителни съвети по време на практическите занятия, в случай че някой от участниците изпита затруднения с една или повече стъпки. Така занятията стават по-интерактивни. Нещо повече, като преподавател трябва да проявявате значителна комуникационна гъвкавост. Понякога е необходимо да говорите с цялата група, а в други случаи – само с конкретен преводачески екип или с отделни студенти (докато останалите студенти работят по своите проекти или се консултират помежду си).

В края на курса, по време на последната среща, студентите трябва да споделят своите впечатления като екип в преводаческите проекти. Накрая, всеки предава студентско портфолио, което съдържа лични наблюдения върху различните стъпки. Преподавателите оценяват учебния процес на всеки студент.

През първия семестър на миналата академична година се наложи да се вземе решение курсът по симулация на превод да се води изцяло онлайн от м. февруари 2021 г. Основният въпрос, или педагогическо предизвикателство, беше как да се създаде учебна среда, която (като се вземат предвид ограниченията при преподаването онлайн) да прилича възможно най-много на практическите занятия, провеждани в университета до предишната година. За да направим това възможно, предварително взехме някои решения.

Например за разлика от други години решихме да определим преводаческите проекти предварително, за да могат студентите веднага да започнат с подготвителните задачи и разпределението на ролите.

Също така решихме да ограничим броя софтуерни програми, които студентите може да използват по време на курса. Така ни беше по-лесно да окажем техническа помощ при евентуални проблеми с инсталирането и/или използването на конкретните програми. Например за разлика от предходни години този път за управление на преводаческите проекти избрахме една единствена облачна програма – Memsource^[iv], което даде възможност на преподавателя да следи системно статуса на проектите и прогреса на студентите.

От голямо значение беше и коя платформа за комуникация ще изберем освен тази за обучение на самия университет. В крайна сметка избрахме Microsoft Teams, защото тази платформа се използва до голяма степен и в университета. Създадохме канал за курса в Teams, а след това направихме по един отделен частен канал за всеки от преводаческите екипи. Така седмичните срещи започваха в основния канал, a след това студентите можеха да продължат да обсъждат и да си сътрудничат в съответните си групови канали.

Като погледнем назад, тази платформа идеално спомогна и за комуникационната гъвкавост, която се изискваше от преподавателите в този курс. Например беше лесно да се сменят каналите по време на среща или да се водят разговори с конкретни студенти, докато останалите студенти работят или обсъждат задачите. Заданията обаче се предаваха в платформата за обучение на университета.

С напредването на седмиците осъзнахме колко бързо студентите (и преподавателите) са се приспособили към новия начин на работа. Всички присъстваха на седмичните срещи. Платформата предлагаше необходимата гъвкавост, за да могат всички студенти да се включат заедно или поотделно. Подготвителните документи се изготвяха и се споделяха бързо. Преминаването от един на друг инструмент за сътрудничество беше лесно и всеки беше добре запознат със задълженията и отговорностите си в екипа.

Разбира се, работата в изцяло виртуална среда има и отрицателни страни. Например спонтанността по време на онлайн среща до известна степен се губи в сравнение със среща в университета, а и сравнително по-тихите студенти взимат участие по-рядко. От друга страна, доказа се, че този начин на работа е от полза за нашия педагогически подход, така че със сигурност ще продължим да прилагаме части от него за в бъдеще.

В крайна сметка се гордеем със своите шампиони по виртуална работа в екип в тежка категория. Определено си заслужиха титлата.

Източници

^[i] Buysschaert, Joost et al. 2018. ‘Embracing Digital Disruption In Translator Training: Technology Immersion in Simulated Translation Bureaus’. Revista Tradumàtica. Tecnologies de la Traducció 16: 125–33.

^[ii] Kerremans, Koen, and Gys-Walt van Egdom. 2018. ‘Professionalisation in Translator Education Through Virtual Teamwork’. In Multilingual Writing and Pedagogical Cooperation in Virtual Learning Environments, eds. Birthe Mousten, Sonia Vandepitte, Elisabet Arnó, and Bruce Maylath. Hershey, PA: IGI Global, 291–316.

^[iii] https://www.instb.eu

^[iv] https://www.memsource.com