Всички си спомняме разказите на Ханс Кристиан Андерсен и техните красиви пейзажи, които изпълваха детството ни с магия и вълшебство. Тогава не се замисляхме кой знае колко за структурата и езика в приказките – просто ни харесваше да ги четем, а единственото, което ни вълнуваше, беше посланието им. Може и да имаме спомен как майките ни казват, че Ханс Кристиан Андерсен е от друга народност, но бързо сме забравили за това, впускайки се в света на приказките. А сега, когато вече сме пораснали, виждаме, че същата тази приказка, която ни е носила толкова много радост, всъщност е преведена. Тези книги не са се променили много оттогава. Все още ценим тези шедьоври и четенето им ни доставя удоволствие. Това, което всъщност се е променило, е усещането ни за работата на преводача – посланието на разказа, въображението, стилът – всички тези елементи са били преведени прекрасно. Чак сега осъзнаваме колко трудна е била тази задача, а и нека бъдем честни, превеждането на детска литература съвсем не е фасулска работа.

Нищо работа ли? Не съвсем!

Зад словосъчетанието „детска литература“ се крият всякакви видове творчество. Някои текстове са съвсем простички разкази, написани, за да ни забавляват. Някои от тях едновременно разказват история и ни учат на нещо. Други пък са написани с едничката цел да ни обяснят различни понятия – например как работи светът, какви животни живеят на нашата планета и т.н. Авторовият стил може да се проявява по различен начин във всеки един от тези текстове: например да е остроумен и цветист в забавните истории, а в образователните – по-обран.

Както и при други литературни жанрове, най-важният елемент в детската литература е самият език. По-общо казано, той трябва да е простичък и лесен за разбиране. Това обаче не означава да бъде прекалено опростен и еднообразен. Авторът трябва да съобрази езика с възрастта на читателите. В текстовете за най-малките читатели например простите изрази и изречения са най-добрият избор. Текстовете, предназначени за по-големи деца, обаче трябва да съдържат по-сложни думи и изрази, за да може чрез четенето да обогатяват езика си.

Когато пишем разкази за деца, трябва да помислим за три важни творчески елемента. Първо, разказите трябва да се основават на действия – дългите описания или повествования обикновено са скучни за децата, затова е най-добре да се избягват. Второ, хубаво е текстът да учи децата на нещо: било то поука, наказание за злия герой или обяснение на дадени понятия. Трето, краят трябва да е весел и оптимистичен. Дори и сам по себе си този елемент е урок за децата – така те разбират, че каквото и да се случва, надежда винаги има.

Превеждане за взискателна публика

Преводът за деца може и да изглежда като лесна задача, тъй като доста често свързваме детската литература с текстове, които не са кой знае колко предизвикателни. В действителност може да се окаже едно съвсем нелеко начинание. Но защо? Преди всичко детската литература включва много жанрове и подкатегории. Примери за това са приключенските книги, приказките, комиксите и поезията. Точно защото има такова голямо разнообразие от книги за деца, на преводачите им се налага да използват различни стратегии. С други думи, налага се да съобразите преводаческите стратегии с конкретния жанр. Когато превеждате стихотворение за деца например, трябва да внимавате не само да откриете подходящите думи, но и да се уверите, че всичко се римува и че цялото стихотворение звучи добре. Но това не е всичко – преводът на книги за деца трябва не само да бъде изпипан откъм лексика и граматика, но и да насърчава децата да продължават да четат. Затова преводачите трябва да се осланят на претворяването (на англ. transcreation, комбинация от translation и creation – превод и творене): с помощта на този метод те могат да постигнат изобретателни и приятни за четене преводи. Освен това преводачът трябва да обърне внимание и на елементи като прякори, титли и измислени езици. Отличителна черта на голяма част от приказките за деца е наличието на значещи имена, които трябва да бъдат локализирани уместно, за да може целевата публика да свърже имената на героите с техния характер. Но едно от най-важните неща, на които преводачът трябва да обърне внимание, е колко лесно се чете самият превод – когато една преведена творба, било то книга, стихотворение или комикс, не се чете лесно и текстът не върви гладко, то тогава читателят много лесно ще се разсее. Всеки преводач на детска литература трябва да запомни, че децата всъщност са най-взискателните читатели.

В заключение, когато става дума за детската литература, преводаческите услуги наистина са несравними, тъй като преводачите са онези, които доставят безкрайно удоволствие както на децата, така и на възрастните читатели. Въпреки че много хора смятат детската литература за един простичък и лесен жанр, преводаческата задача в действителност изисква огромни усилия и размисъл. Преводачите трябва да си служат с цяла палитра от подходи в превода на детска литература: например да направят текста привлекателен за целевата публика, да претворяват, да използват подходящи рими и какво ли още не. В крайна сметка само младите читатели на целевия текст могат да преценят дали преводачите са се справили успешно. Без майтап – децата имат последната дума.